Тази статия има за цел да предостави на читателите по-задълбочено разбиране на характеристиките, предимствата, недостатъците и разликите между лампите с нажежаема жичка, флуоресцентните, енергоспестяващите и Светодиод лампите, което им позволява да вземат по-информирани решения при закупуване на осветителни продукти.
Лампите с нажежаема жичка, известни още като електрически крушки, разчитат предимно на топлината, генерирана от електрически ток, преминаващ през жичка (обикновено изработена от волфрамова тел с точка на топене над 3000 градуса по Целзий). Тази спирална жичка непрекъснато натрупва топлина, повишавайки температурата си до над 2000 градуса по Целзий. При тази висока температура жичката излъчва ярка светлина, подобно на нажежено желязо. Забележително е, че колкото по-висока е температурата на жичката, толкова по-ярка е излъчваната светлина. Следователно, името „лампа с нажежаема жичка“ е доста подходящо. По време на този процес на преобразуване обаче, по-голямата част от електрическата енергия (потенциално над 99%, въпреки че точният процент не е потвърден) се преобразува в топлинна енергия, като само много малка част се преобразува в светлинна енергия.
Освен това, лампите с нажежаема жичка излъчват светлина с пълен спектър, но пропорциите на различните цветове се влияят от луминесцентния материал (като волфрам) и температурата. Този дисбаланс в пропорциите води до отклонение в цвета на светлината; следователно, цветовете на обектите, наблюдавани под лампи с нажежаема жичка, може да не са точни. Едновременно с това, животът на лампата с нажежаема жичка също се влияе от температурата на нишката. Колкото по-висока е температурата, толкова по-лесно е за нишката да сублимира. Когато волфрамовата нишка сублимира до известна степен, нейното съпротивление се увеличава при прилагане на електричество, което я прави по-склонна към прегаряне и по този начин съкращава живота на крушката.
Флуоресцентните лампи, известни още като лампи с дневна светлина, работят на принцип, който може да бъде описан накратко по следния начин: Флуоресцентната тръба е запечатана газоразрядна тръба, съставена предимно от аргонов газ, с малки количества неон или криптон и следи от живак. Когато газът се разреди вътре в тръбата, живачните атоми отделят ултравиолетова светлина с основна дължина на вълната 2537 ангстрьома. При този процес приблизително 60% от електрическата енергия се преобразува в ултравиолетова светлина, а останалата част се превръща в топлина. Тази ултравиолетова светлина след това се абсорбира от флуоресцентния материал на вътрешната стена на тръбата и се преобразува във видима светлина. Различните видове флуоресцентни материали излъчват различни цветове видима светлина. Обикновено ефективността на преобразуване на ултравиолетовата светлина във видима светлина е около 40%. Следователно общата ефективност на флуоресцентните лампи е приблизително 24%, приблизително два пъти по-висока от тази на волфрамовите лампи с нажежаема жичка със същата мощност.
Енергоспестяващите лампи, известни още като компактни флуоресцентни лампи (често съкращавани в международен план като КФЛ), са широко предпочитани поради високата си светлинна ефективност (5 пъти по-голяма от тази на обикновените крушки), значителните икономии на енергия, дългия си живот (до 8 пъти по-голям от този на обикновените крушки), компактните си размери и лесната употреба. Принципът им на работа е доста подобен на този на флуоресцентните лампи.
Освен това, енергоспестяващите лампи се предлагат не само в студено бяло; налични са и топло бели опции. При същата мощност, енергоспестяващите лампи могат да спестят до 80% енергия в сравнение с крушките с нажежаема жичка, като същевременно удължават живота си с 8 пъти и излъчват само 20% топлинно излъчване. Обикновено 5-ватова енергоспестяваща лампа осигурява същата осветеност като 25-ватова крушка с нажежаема жичка, 7-ватова е еквивалентна на 40 вата, а 9-ватова е близо до 60 вата.
Светодиод лампите, или светодиодите, са високоефективна полупроводникова технология за осветление. Те използват полупроводникови чипове, за да преобразуват директно електрическата енергия в светлинна енергия без термично преобразуване, като по този начин значително подобряват енергийната ефективност. Основният компонент на Светодиод лампата е чипът, в който P-тип и N-тип полупроводници осигуряват съответно дупки и електрони, докато квантовата яма е отговорна за генерирането на фотони. Когато електрически ток протича през проводник върху чипа, електроните и дупките се изтласкват в квантовата яма и се рекомбинират, освобождавайки енергия под формата на фотони, като по този начин се осъществява осветителната функция на Светодиод.
Със своите компактни размери, ниска консумация на енергия, дълъг живот и екологични характеристики, Светодиод светлините намират все по-широко приложение в осветителната индустрия. От първоначалното външно декоративно и инженерно осветление до днешното жилищно осветление, Светодиод светлините са се превърнали във важен представител на съвременните осветителни технологии.